Сянка

Защо трябва пътя на водата да е засенчен може и сами да си отговорите, но ще добавя все пак няколко наброски. След като нашите деди от близко и далечно минало знаеха без наука неща, които съвременната такава едва сега преоткрива, най-сетне се доказа паметта на водата, енергизирането ѝ, структурирането, както и други свойства за нас причудливи, и типично за наглият скептицизъм на невежия, “съмнителни” за вярване. Водата запечатва всичко по пътя си, като всяко нещо я обогатява с впечатления къде добри, къде не чак до там. Представете си обаче какво става с нея, когато минава под короните на дърветата, които с техният си специфичен за всеки вид танц на листата, хвърлят весели отблясъци върху повърхността ѝ. Това е като барабанене и ритъмът на фотоните - светлина, които я бомбардират, създавайки в нея музика и образци, които са уникални и повишават нейната честота (физични закони, за които ще говорим друг път). После идва докосването на тревите, клончета от храсти, капчуци от отцеждащите се капки при дъжд влезли в съприкосновение с листа, които са оставили по тях своите песнопения и благодарност от радостта да си жив и всичко това като една симфония изпълва водите превръщайки ги в един течен еликсир, помазващ всичко живо по пътя си. Ето защо течащата свободно вода в природата е жива за разлика от тази по тръбите.