Растителност

Едно нещо трябва да ни стане ясно на всички нас. Без растения НЯМА живот. Без тях няма да има въздух, прохлада, влага, храна и витал. И който и високомерен двукрак да си помисли, че унищожавайки дадена растителност, защото видиш ли тя била безполезна, бурен или каквото и да му се върти в невежата глава, е направил нещо велико или дейността му е без значение за околната среда трябва да знае: Унищожиш ли едно растение ти трябва да си готов да поемеш неговата функция, защото в природата всичко си Е на мястото и допринася за всеобщото добруване.

И така за великата алхимична работа на нашите по-малки братя растенията. Както сте забелязали всичко по майката Земя расте на групи, според спецификата на заобикалящата среда и условия.

Всичко е сътворено с брилянтна прецизност и красота и е там където е, защото има работа за извършване по поддържането на всеобщото благо (за което човека е забравил). Водните растения както и онези обитаващи мочурища са поели една много специфична дейност, която е свързана със запазването чистотата на водата. Техният ежедневен цикъл на функциониране е малко по-различен от този на другите и е по-интензивен в обмяната на веществата и движението на водата в техните тела. Както е при малкото, така е и при голямото е казала древната мъдрост, следователно тук също имаме кръгове на деятелност, които са много интересни. Ще разясня само няколко от тях, за да разберете важността на ставащото и да се изпълните с почит и благодарност пред безусловната работа на видовете, които не тръбят колко са велики когато извършват нещо, а без тях нашият живот е немислим.

Взимам за пример първо най-често срещаните дървета около водоемите: Плачуща върба, Бяла върба, Елша в трите и' разновидности. Водата се взема през корените нагоре по стъблото, изчиства се от разложени елементи и разтворени химии (знаете водата е най-мощния разтворител на Земята), за растението това е процес на хранене и се връща обратно в потока обогатена с елементи от дървото, като природната форма на аспирина например (знаете за противовъзпалителните качества на кората на върбите), насища със светлинни фотони за общо ползване от всички други надолу по течението. Този втори малък кръг като допълнение към втория голям допълнително забавя оттичането на потока и поддържа равномерен ритъм на движение на потока, което е много важно за местния природен орган. Няма да се спирам на цялата гама от благотворни елементи с които тези дървета насищат потока. Ние сме се докоснали само до повърхността на тяхната изключителна работа, но за всички тях този ежедневен кръг (около 14 часов за дърветата фиг. 5) съществува.

Като пример ще ви кажа само една малка част от тези дейности които познаваме, за да разберете за мащаба на случващото се и да си извадите сами бележки какво става при останалите водолюбиви видове:

Блатен Аир ( Acorus Calamus) Изпуща мощни антибактериални, противовъзпалителни и блокиращи развитието на патогени елементи във водата. Тотална пречиствателна станция. Рано на пролет пчелите са по него, за да изсмукват лечителни сокове за почистване на колонията от токсините натрупвани в кошера през зимата. Почти доведен до унищожение от мутренска алчност за речен пясък по нашите реки в Средна и Източна България където са му естествените находища.

Водно Пипериче ( Polygonum Hydropiper L. ) То създава една мека вибрация на водата и засмуква излишния азот от нея, предотвратявайки зеленясване.

Ботомис ( Botomis ) Храни се с гнилоч и намаля нивата му разтворени във водата. Насища с цинк и мекота.

Коприва ( Utrica Dioica L. ) Придава мека вибрация на водата отдава голямо многообразие от елементи.

Блатно орехче ( Filipendula Ulmaria ) Изпуща салицил, пречиства водата от тежки метали и химически торове, но придава твърда вибрация на водата.

Папур ( Typha Laxmanii) Пречиства изцяло водата, основно от тежки метали и отрови, преработвайки ги до безопасни за живота комбинации!

Лютиче (Ranunculus Acris) Насища водата с калий, калций, желязо и омекотява водата.

Водна Мента - отдава феноли и мекота на водата, едно общо успокояване на флуида.

Както и другите безбройни участници в симфонията на живота и здравето на водата, което е и нашето собствено здраве. Всяко едно растение получавайки информация от водата и другите видове, редовно освобождава в потока всичко онова от което останалите имат нужда и е грижовно към снабдяване с тези елементи.

До тук това бе едно малко отворено прозорче за чисто химичната част от кухнята на водните пътища, но имаме и една друга, не по-маловажна работа, която извършват техните събратя малко по-далеч от бреговата линия, но в границите на вододайната зона.

Тази специфична растителност за която ви казах, че трябва да се направи инспекция на место, върши и една друга много сериозна дейност поради която се изисква заграждане и небезпокоене от човека.

Тревната растителност се дели на три основни вида:

Едно годишна, двугодишна и многогодишна като това е според цикъла на живот. С други думи едногодишното растение пораства и завършва живота си за една година, двугодишното за две и така нататък. Това което е интересно тук са кореновите им системи и то най-вече на едно и двугодишните (без да омаловажаваме останалите - далеч сме от това!).

Какво става когато едно растение приключи цикъла си. Надземната му част пада на повърхността, а подземната изгнива, като на мястото се отваря дупка според размера на корена. Е и? - бихме си казали. Дали обаче това е без значение при положение, че както вече се уверихме дотук НЯМА случайни и маловажни неща в Майката природа.

Всички домакини знаят, че най-добрата гъба за миене е онази която е в състояние да поеме най-много вода и пяна. Вие знаете, че всъщност тези гъби са парченца от материал който е много порест и пълен с малки каналчета, в които водата навлиза и се задържа, докато се напълни и трябва да бъде изцедена. Представете си сега едно място от няколко десетки декара което всяка есен бива пронизвано на редовен базис от по-плитки дупки (от едногодишните) и по-дълбоки (от двугодишните стигащи понякога от 2 до 3м дълбочина като Лопенът, различните видове бодили, Репея и т. н.). Сметнете го това в кубици и ще видите каква колосална сума се получава и колко е важно съответно замята около извора да НЕ СЕ ЗАКАЧА. Защото всяко оране или човешка дейност около извора замазва и запушва тези пори, не давайки възможност на естествената гъбеста структура на това място да се напълни и да задържа вода ако валят обилни дъждове.

Това е важен защитен механизъм на повърхностните така наречени отечни извори, които не идват от голяма дълбочина както са напорните такива ( артезиански и т.н.), а разчитат на огромните акумулирания на вода - добивани по този начин - за своя постоянен дебит. Колкото повече разнообразни по жизнен цикъл растения толкова по-добре.

Като дете се разхождахме с белите коси по нашите земи в Балкана и един ден стигнахме до земите, които даваха началото на извора захранващ чешмата на селото. Това е една мочурлива високопланинска ливада и тъй като тя беше наша, попитах дядо с какво са я сеели в миналото.

Той ми каза с нищо. Аз се изненадах и пак питам “е добре, не сте ли можели да я орете?”, а той ми отговори “Ха! Да не сме луди да си загубим вкуса на водата”. Тук съвсем нищо не разбрах, но тъй като старецът бе с особен характер не питах повече. Далеч по-късно разбрах, когато аз на друга възраст започнах да ходя по онези места, какво бе имал той предвид тогава. Тази ливада и сега е покрита с много билки, които чрез корените, маслата, които изпущат, както и всички причудливи течности, които те акумулират в името на общото местно благо, правят вкусът на водата ненадминат. И не че ми е мило и родно онова място (от нашето гардже по убаво няма), но и до сега като тази вода аз по-добра не съм пил. Поразсъждавайте над този пример, както и над всички онези, в които се говори за лековити и всякакви други на качества води, за да разберете уникалността на всяко едно място даващо вода, и дано казвайки го за пореден път, във вас се породи онова изконно чувство на преклонение пред великолепието на света, в който живеем.